Сега светът свали гарда,
пречупи се пред мощта
на толкова скрити страхове...
Те никога не са чувствали,
зад усмивките си нямаха сърце.
Вече няма ли какво да си кажем?...
Явно остава само да вървим,
колкото и трънлив да е пътят,
колкото и тайно да скърбим.
За последен път, наблюдавайки
красивия залез на онази скала
и никога същите няма да бъдем... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация