ЗАЛУТАН СРЕД ДЕТАЙЛИТЕ

... дали в детайлите живях, или във цялото – не помня,

във нишата ми на монах трапезата запомних – скромна,

запомних жълтите треви, що тъпках в моето възглаве,

и как на пръсти Бог върви край мен като до Богоравен,

запомних одъра си прост, застлан със ленена постеля,

и стих – ръбата рибя кост, и лястовичка – все по теля,

запомних поглед на Жена, пронизал моя бял прозорец,

нощта, в която ме позна, и аз забравих що е горест,

нима си тръгвам по-богат? – живях тъй праведно и просто –

в детайлите на този свят навярно ме записа Господ.