Душата ми за тебе още пита!
Тя дълго няма отговори – тихо е!
Отчупва залъци от слънчевата пита,
за да нахрани изгладнелите ми стихове!
Но слънцето е вече по-студено!
Намига ми, а станало е есенно!
И октомврийските лъчи проблясват в мене
с последни ярки пламъчета песенни!
Почакай, миг! Поспри, очарование!
Какво съм аз без теб – един поет,
загубил своите най-фини осезания!...
Душата моя пита все за теб!