7.04.2011 г., 20:24 ч.

Замлъкна дворът 

  Поезия » Друга
970 0 2

ЗАМЛЪКНА  ДВОРЪТ

 

Две малки весели слънца

до вчера в двора си играеха.

С очички – бистри езерца,

бели и щуротии правеха.

 

От крясъци и от закачки

до тъмно дворът ни ехтеше.

Навред разхвърляха играчки,

тъй весело и шумно беше...

 

Но свърши лятото и ето,

дойде синът ни със колата,

гостува ден-два, след което

замина заедно с децата.

 

И пак останахме самички.

Сълза в очите заблестя.

Без внучетата ни мънички

замлъкна дворът - опустя...

 

Дори от полога, яйцата,

забравяме да съберем.

А с радост, ах, каква, децата

прибираха  ги всеки ден.

 

И камиончето ожулено,

все пълно с круши неузрели,

е вече празно и потулено

между сандъци и варели.

 

И само в кухничката малка,

на маса, върху мушамата,

стои забравена близалка

и ни напомня за децата.

© Юлияна Донева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прекрасен стих, оригинален и много
    талантливо сътворен, с много актуално
    послание! Поздрави за прекрасната поетеса!
    БЪДИ!
  • Как ме умили с този стих...Поздрав,Юли!
Предложения
: ??:??