* * *
Замръкнах...
Някъде във здрача
ме стига песента ти вечна...
Не плача. (Вече аз не плача...)
Пораснах бързо, но далече.
Далече някъде пораснах,
а чувам песента ти в мене.
Къде си, мое малко щастийце...?
Защо "навън" ми е студено!?
27 септември 1993 г.
гр. Варна - 00.46 ч.
© Надежда Маринова Всички права запазени
Поне се опитвам или така си мисля...