Небето е високо и белее,
и капка, капка си студено -
дъжда си ситничък пилее.
Крача си... Заложил на "зелено".
И слушам си the frozen autumn.
И пуша си цигара от цигара.
Сега съм малък кръгъл атом
а вселената - заспала...
Впрочем, тръгнал съм за
никъде... И просто крача...
бавно... И те мълчат, и аз мълча.
... Хорицата, тръгнали на някъде.
През Вакуума, натикал
празнотата си... навсякъде,
защото някой го е викал...
з
а
м
р
ъ
з
в
а
м
© Йордан Серафимов Всички права запазени
дори и маркирано не се чете- поне за моето зрение , де