Замъци в небето
Кажи ми, защото сама не знам отговора,
кажи ми, защо всичко трябва да стане така?
От първите си дни светът ти е изпълнен с мечти,
красиви, невинни като първото кокиче,
малки желания, надежда, че ще се сбъднат.
Кажи ми, защо човек продължава да мечтае,
да копнее за неща, дори, когато детството отмине
и трябва да се изправи пред сивия свят.
Там, където няма замъци с бели кули,
поставени на златни пиедестали в небето,
а само ситен дъжд и сиви облаци.
Кажи ми, защото сама не знам отговора,
защо имаме тази способност да желаем?
Било то за нова парцалена кукла или нова къща,
за кученце с розова панделка или преградка на любим.
Защо го правим, когато всичко е илюзия,
един прекрасен замък високо в небето.
© Диляна Неделчева Всички права запазени