Прилича ти да си в покой наведен, за минута.
Отсреща е свещицата от храма,
в който си се кланял и си вярвал сляпо,
че по-голяма е от теб... Каква измама!
Тя мислено ще те накара да се скиташ
между истинското и измисленото време,
сред изстисканото от безмълвие желание,
където още съвестта ти спи, не дреме...
Сред звуците на смръзващи капчуци
и онемели улици, заспали своя сън,
сред стон дълбок, когато гледат и онези,
които от душата ти са вече вън... ...