Запалих свещ
Запалих свещ от храма на Бога,
запалих пламъка в моето сърце.
Едно усещане, една тръпка в моята душа
така се чувствам досега.
А огънчето взех от мъничко дете,
една искрица Вяра в едно сърчице!
То малко е, но ще разбере,
днес ден Велик е. Празник е.
Днес сина на Бога въскресе.
Умря за Хората, за своите братя.
ОСАННА викаха с обич, вяра и надежда,
А Той върви сред тях и с Любов ги поглежда.
Но не всички хора са добри,
има и лоши хора, хора зли.
От тях се чуха думите Разпни го,
и той понесе своят кръст.
Да хората са много различни,
слаби, силни, ярки и безлични.
Умря за да им покаже
Пътят, Истината за Живота да им докаже.
И стана Чудо, Иисус Оживя.
Възкръсна и яви се на хората,
те видяха го, повярваха сега.
А Той си броди по света,
наказва лошите, помага на добрите
ВСЯКОГА.
© Валентин Миленов Всички права запазени