Горо ле, горо зелена!
Обичам твойта корона.
Горо ле, там е Вселена!
Горо ле, там е отмора!
Плачеш ли, горо зелена?
Плачеш ли за свойте деца?
Плачеш ли, горо зелена
за дървета с млади листа?
Ето, и аз ще заплача
за дърветата китни, дори!
За горски животни в здрача
намерили площи добри!
Плача кат гледам тъдява
стърчащи дънери здрави.
Плача, нищо не пленява
щом сечище вече цари.
Плача за горите китни
потънали в пепел сега,
за животни беззащитни
попаднали в тази беда.
Плача за болести нови
напъплили твойта снага.
Плача кат гледам окови
обхванали крехки стъбла.
Горо ле, горо зелена!
Плачеш ли, скрий си сълзите!
Горо ле, горо зелена!
Пак ще приютиш сърните!
Ще имаш нова премяна.
Ще си дойдат твойте деца.
Трябва обаче промяна
и някаква твърда ръка!
© Кремена Арменчева Всички права запазени