Заплакала есен в душата ми, че вече линее дъждовно. Заплакала есен в душата ми, че е минало време гальовно. Заплакала есен предсмъртно, че птици не пеят в сърцата, че камъни носим в гърдите и всичкото мило и плодно заравяме с шепи в земята. Заплакала есен . . . горката, със сняг и със лед е пропита. Заплакала есен . . . самата и тя като мене не пита ще има ли буйни огньове или ще гасне жарта под дървата . . .
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.