Заплитам стръкчетата обич по небето

12.09.2008 г., 23:04 ч.

Поезия

5.0 (15)

627 0 17

Заплетен вятърът по пръстите
потрепва медено на устните.
Задавя ме от много искане
да бъда миг - Вселена от обичане.
Очите ти, очите ми изгарят.
А този пламък див изпепелява,
и разумът е притъпен от сетивата,
когато устните ти моите погалят.
Запливай в пръстите си вятъра,
доливай ми от синята безбрежност,
защото вчера вече си е минало,
а утрото не е пристигнало. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

ОБEЩАНИЕ спазено
Последният поет

Беше мъртво вълнение днес. Уж е суша, а мъртво вълнение. Още нямам за себе си вест. Уж съм аз, но съ...
Аз ще знам, че те има...

Нямам време за дълги любови. Кратки няма. Дано ти е ясно. Знам. Обичаш ме. Е, нищо ново... Мирогледъ...
Когато ме няма

Ще дойде ден, когато няма да ме има. Учи се да живееш без мене. От сега. Знам тоя свят, като зловеща...

Още произведения »