2.01.2010 г., 13:30 ч.

Запомнете ме 

  Поезия » Философска
589 0 1

Не, вече не искам никой да знае
за моите радостни времена и мигове,
за моето щастие, успехи случайни,
за моите музи или за моите стихове.

Не ми и трябва да казвам изобщо,
какво в главата ми има и за мечтите,
мислите прехвърлям вече задочно
и някъде бягам, където ми видят очите.

Не се впечетлявам и на молбите,
да преразказвам поетично истории стари,
някак нарочно ги пазя тъй скрити
и ги преглеждам само в нощни кошмари.

Не ми пука дали страховете още ги има,
дали ми се виждат пред всички греховете.
Душата се продава, но никой не взима,
много скъпа ли била? О, извинете...

И да ме търсят, нямам какво да им дам,
моят покой вече ще е само в мислите,
сигурно е лесно сбогуване и пътят натам,
запомнете ме, както си искате...

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И все пак си заслужава да останеш още мъничко.
    Може би пък...
    Поздрав за страхотния, ала с дъх на обреченост стих.
    Както е казал Высоцкий: "Еще не вечер!".
Предложения
: ??:??