Заричай се, да останеш без никаква
подкрепа, за да можеш сам да оцелееш
и за своето добро да вдигнеш знамето на
радостта пред песимиста сивообразен.
Заричай се да ходиш по ръба на ножа,
който си наточил сам, за да покажеш, че
при вярата покоят е страхът и никога
не ще поемеш този път страничен!
Заричай се, че аз ще съм единствен,
който те разбира и празнува твойто
щастие, а не в подмолен ъгъл да се свие
и да рови в песъчинките от неразбиране.
Заричай се, да разполагаш със житейското,
което там бушува и вътре в тебе тлей
и във вечността една стотинка струва, а
за теб е цял живот. Не пропилявай го, недей!
© Антон Кънчев Всички права запазени