20.02.2009 г., 15:07 ч.

Заричане 

  Поезия » Гражданска
1047 1 12
 

ЗАРИЧАНЕ

 

Душата ми е хвърляна навред -

орисници я глозгаха, и псета...

Не зная вече колко съм поет

и колко трябва да щадим поета...

 

Но вече зная колко съм готов

да нося своя кръст неизповядан...

Над своите илюзии покров

полагам аз смирено и присядам...

 

Аз още имам сили за слова,

които тежко дишат в съвестта ми!...

Нима живея само за това -

единствено покровът да остане?!...

 

България сега е като храм,

търговците във който славят само...

За сребърника трийсет да я дам

аз няма да допусна, мила мамо!...

 

© Ванилин Гавраилов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Стефане! Ще има и още, надявам се, да сме живи и здрави! Приятни почивни дни!
  • Е, зная ли в суматохата точно с какво... Благодаря, че се отби, Петя!
  • Пробождащ стих!
    Със сърцето си пишеш, Ванилин!
  • Благодаря ви, Дора, Надежда, Руми, Ведрина и Галина! Давате ми надежда, че все още има българи, които се вълнуват от съдбата на България и нашия изстрадал народ! Светлина и топлина в душите! Сигурен съм, че не само ние мислим така! Бъдете живи и здрави!
  • Ей...Браво! България! Колко хора днес мислят за нея... Вчера беше 19-ти февруари. Колко стиха имаше тук за Левски?! Благодаря ти от все сърце за този стих. Даваш ми надежда, че има още "луди" като мен. Поздравления!
  • Поздрави за позицията и стихотворението!
  • Привет, Дарче! Благодаря, че се отби!
  • Благодаря ви за милите думи, Василена, Таня, Кремена и Мария! Да бъде пролет в душите ви!
  • Страхотно поете!Поздрави!
  • Нали си Поет!?! И то какъв!
  • Поет си!
    Имаш още много сили за слова!
    Поздрав!
  • Ранима е душата на поета.
    Стихът ми хареса, привет!
Предложения
: ??:??