Какво се прави
в пролет като тая -
напираща на пъпки да се спука?
Какво да правя
с толкова раздяла,
която в празнините ми просмуква?
А хумусът
е толкова изпръхнал,
подхранван от погребани емоции,
разбиващи
представите за другост
в една надежда с толкова въпроси.
Припомням си
извечните клишета,
че в пролетта се раждал кръговратът.
Но само в луковици
от лалета
засаждам си отново самотата.
© Павлина Гатева Всички права запазени
Харесах!