Защо сълзите ми се стичат,
а сърцето ми зъзне във лед?
Защо е чуден слънчев ден,
а в мен е мрак и вятър?
Защо и дума не отронвам,
а всички ме мразят и гонят?
Защо помагам, а ме бият?
Защо е трудно да живея,
а лесно да умра?
Защо ръка подавам,
а някой пръстите ми мачка?
Нима си толкова далече?!
Пазиш ли децата свои!?
Нима не чуваш Горе?!
Вечно ли е лошото?!
Защо сълзите ми се стичат!
Защо и дума не отронвам!
Защо помагам аз на всички!
Защо е трудно да живея,
защо е лесно да умра!
© Хари Спасов Всички права запазени