Niveana (Емилия Николова)
42 167
3.11.2010 г., 20:26 ч.

Защо ми е... 

  Поезия » Друга
684 0 5

 

Защо ми е сърце от кръв и плът

предателства жестоки да побира.

Да скърца разглобено всеки път -

недоразбрана, наранена лира.

 

Пронизано сърце не ми е нужно.

На бавни капки стичат се вините.

Понякога са мои. Друг път чужди.

Горчат отровно и убиват дните.

 

Сърцето в мен на всичко реагира.

Измерва болките със адско време.

Ту се забързва, ту уморено спира -

часовник зъл е. Дявол да го вземе.

 

Ще си поръчам стъклено сърце,

ще го отглеждам, докато порасне.

Ще бъде неподвластно на ръце,

които се стремят да го надраскат.

 

И ще заглъхват, без да ги чета,

в предверието глухите ви думи.

Стъклото счупи се. И онемя.

Стъкло е. Не сърце от струни.

© Емилия Николова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Леле Еми!Разби ме направо!Много,много силно...пишеш прекрасно,приятелко!Аплодисменти!
  • Това Стъклено сърце е връх в поетичното творчество.Колкото пъти до го чета, все не стига и все боли...
  • Нека стъкленото ти сърце да приема светлината и многократно да я отразява. Харесах. Поздрав!
  • Пишеш толкова хубаво, Емилия!
    Надявам се повече хора да се докоснат до стиховете ти!
    Браво!
  • Много хубав стих!Поздрави!
Предложения
: ??:??