Защо мълчиш?
Не съм гадател,
който мисли да чете,
нима е толкоз сложно
думите да изречеш.
Защо мълчиш?
Разкъсвам се безкрайно
от безмълвието твое -
като загастващ огън,
от кислород лишен.
Защо мълчиш?
Изпитание ще е това,
плод на твоята душа,
като игра на покер
с прости правила.
Защо мълчиш?
Тогава ще се уча,
без глас да разбера,
без думи ще говорим,
с очи да те чета.
© Джимбо Всички права запазени