ЗАЩО, ПРИРОДО, СИ РАЗПЛАКАНА
Защо, Природо, си разплакана?
За дни проля реки сълзи.
Дали утеха недочакана?
Какво те толкоз намъчни?
Навъсено е днес небето ти -
не блесва нийде светлина.
Посърнало е днес сърцето ми -
надежда няма ни една.
За дом копнея и за мил съпруг,
съчувствие и топлота...
Но всеки ден е същи като друг
и все живея в самота.
Защо, Природо, си разплакана,
мил слънчев лъч не чакаш ли?
Надеждо моя, веч нечакана,
докле сърце ми ще тъжи?
2.12.1996 г.
© Анка Келешева Всички права запазени