Животът ни превръща се във филм, 

в който режисьори има много. 

Човек с човека не е мил 

и всеки гледа строго. 

Лъжи и завист, лицемерие.. 

Така ли трябваше да бъде?! 

Нима не може да си имаме доверие 

и няма честността ни да пребъде.

На по-щастливи се преструваме,

но жалко е това, че даже и не знаем 

цената си и колко струваме. 

Отново на приятели ний си играем. 

А някъде доброто се загуби. 

(За слабите е казват, зная.) 

И хората живеят във заблуди. 

(Да бъдем по-смирени си мечтая.) 

Но всеки от света ще си замине,

човещината - тя се помни. 

Старай се време като мине, 

с добро за тебе всеки да си спомни!