Защо за другите живях?

Себе си за миг не пощадих!

Какво получих в замяна -

дълбока рана и сълзи!

Къде отидохте приятели?

Защо оставихте  ме вий?

Нима обидих ви незная!

Защо изгубих ви  в безкрая!

За себе си не мислех,

майка бях и понякога баща дори.

Чуждата вина поех,

но май не трябваше нали?

Водя битката жестока!

Дълъг път ми предстой!

Къде сте вий сега приятели?

Приятели, а може би предатели?

Обичах ви много!

Обичам ви и сега!

Макар да ме оставихте сама!

Сама с много болка и тъга!

Но останахте ми двама-трима,

приятели с добри сърца!

Виждам смисъла в живота,

макар далеч да съм сега!