ЗАЩОТО БЯХ ВЪРТОПЧЕ СВЕТЛИНА
… започнах да се нервя на света, че си мълчи пред моите въпроси –
защо мръсникът трупа куп злата, а нищият пред черквицата проси?
Защо – към едного ако сме зли, дечицата си галим с топли шепи?
Защо се будим с Третите петли – все по-самотни, тъжни и нелепи?
Защо ли мрем в убийствени войни? И ни будалкат с тъпи Covid-кризи?
Защо Животът гнусно опетни във скрина ми Господните две ризи?
Защо – додето пиша стих след стих, до днеска не свъртях едно петаче?
Защо проводих слънцето с „Ап-чих!“, и, като кихнах, взе да ми се плаче?
Защо ли хлътнах в златните руна на своя – тъй отлаган дълго, залез?
Защото бях въртопче Светлина, в което се подписах с показалец.
8 октомврий 2023 г.
гр. София, 19, 00 ч.
© Валери Станков Всички права запазени