На този мъж не помня даже името,
със него ти тогаз ни запозна.
Присъствието бе неотразимо
и моя сън във него разпознах.
Сега в очите му - любов отминала,
изгаряща, пронизваща душа.
А тя шедьовър е - мълчи застинала
и нека аз от скръб я утеша.
И всичко до което се докосвахме,
превръщахме го в дивна красота.
Със своя чар небето ни орисваше
и ний щастливи бяхме в любовта. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация