Заспивах снощи и сънувах
разплакани очи.
Защо пак моите?
Аз страдах, плаках и тъгувах,
със зъби късах на ръцете си оковите.
Краката ми, нашарени от тръни,
оставяха следи.
Защо не спираха?
От тръните не помнех да боли,
но думи-тръни бавно ме раздираха.
Заспивах снощи и раздрана
с разплакани очи ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация