Заспивам в гнездо от кукувича прежда.
Юрганът е от птичи пух,
таванът е небе.
От тази синева хипнозна
навремени съм на върха,
навремени в дере.
Тежко ми и горко от будни сънища,
живот на екс, фалцетни гласове.
В дюкяна се продава и амброзия,
за всеки чашка, може и по две.
Остана малко, беше предвидима
короната от тръни и бодли.
Навън ме чакат боси пилигрими
за път безкраен, щом се зазори.
© Христина Комаревска Всички права запазени
Поздрав!