28.02.2021 г., 7:57 ч.  

Заспивам 

  Поезия » Философска
473 2 4

Ръцете ти протегнати, сънувам 

Гальовни в нощният мрак 

А Луната за мене отронва

Сълзица, голяма от хлад.

 

Ще сънувам и бяла постеля 

Чакащта някой от нас

И ще чувствам тъжна повеля

На раздялата, трудният час.

 

Обичта ми, заспала на чуждия праг

Уморена от нощният бяг

Само сънят има власт и

Пробуждане... от ехо на глас. 

 

На разсъмване плача сама

Не от мъка, от дошла тишина

Нейде в мечтите се губя

Възродена с усмивка -  за теб и деня! 

 

 

 

© Мария Николова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??