Застреляй ме от упор с дума тежка!
Хвърли ме жив на вълците дори,
преди да се разкъса Хоризонта.
И Залезът – небето овъгли…
Сърцето ми от болката ще млъкне,
но после пак със теб ще затупти,
когато Утрото изплува над Марица.
И болката ми тежка отлети…
Така ще знам, че още ме обичаш,
и още можеш с мене да вървиш,
дори когато всичко заотричаш.
Дори когато всичко премълчиш.
Аз пак ще стана твоят Пълководец!
И пак ще те разкъсвам със очи,
преди сърцето ми завинаги да млъкне.
И цяла вечност после да мълчи…
Застреляй ме – от обич и обида!
Застреляй ме – от ревност и лъжи!
Така ще знам, че даже да си ида
животът ми със теб ще продължи!
© Георги Ревов Всички права запазени