Засуши се, земята се напука
като изпратено от Господа проклятие.
По пътя клати се една каручка,
селяк попържа своето зачатие.
Търпи селяшкото сърце, очаква
да дойде дъжд, дори да е с вихрушка,
умира житото, а то е хлябът,
а дом без хляб е тих, без глъчка.
Ще дойде буря, все ще зачернее,
а вятърът житата ще усуче,
заспала вятърната мелница във мене
ще се събуди, вяло ще застърже.
Ще улови разсърдения тъмен вихър,
и впрегнат във крилата ще потръгне,
опитомен довчерашен немирник -
след дълго скитане дома объркал.
***
Но още тих молебен се възнася,
и маранята тежко се поклаща...
Излей се, ураган, полей земята,
а вятърът аз скришом ще открадна.
Душата ми, затихнала отколе
от суша, глухота и безметежност -
внезапен вихър буен, плодороден
да завърти витлата ми злочести.
***
Засуши се, земята се напука,
безветрието нямо умълча се.
Една каручка сиротно поскърцва,
селяк попържа някого на майка.
© Геновева Симеонова Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
Когато наближава буря, някои строят стени, други - вятърни мелници »