МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
1019 4087
6.09.2020 г., 9:38 ч.

Затуй 

  Поезия » Друга
626 3 14

Прибрах си морето и тичах.

Родена в безводна пустиня,

миражи на тебе наричах.

Останах сама и без име.

 

Но влагата в мене кипеше.

Напираха думи и чувства.

И в своята скръб безутешна

превърнах съня си в изкуство.

 

Когато заспивам, живея.

Закърпвам отчаяни мрежи

на мокрия пясък, до кея,

и хващам звезди безметежни.

 

Рои се нощта като пламък,

обрамчен с искри колебливи

и мрежата удря на камък.

Сърцето ми стъпва накриво,

по лунния път се пилее.

 

Сърцето ми – пясъчен замък,

все още по тебе копнее.

Все още за тебе бленува,

макар че от теб се отрича...

 

Когато живея – сънувам,

а Спящите ти не обичаш.

 

 

6.09.2020

 

 

© Мария Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ха-ха! Тук става въпрос по-скоро за тези, които обикаляли/обикалят пустинята по 40 години. Не всеки е Христос да са му достатъчни 40 дни изкушения, за да се види, че е праведен. Нито да се изтръгне робът от душата му /какъвто е случаят с търсенето на Обетованата земя/. Понякога връщането назад не върши работа. Трябва да заобиколиш. Много пъти. Аз си ги наричам тези "кръговратни стихотворения". Понякога влагата, която носим, не е достатъчна, ако не напоим с нея някой жаден. Някой друг, освен себе си. Или ако не е нужна на някого и я отхвърлят. Тъжно е да пилееш сърцето си.
  • Бил съм в пустинята само 40дни...
    Шегувам се!
  • Благодаря за "Любими".
  • И аз това си го харесвам. Благодаря.
  • Намирам го за оригинално. Не всичко е в римите. "Когато заспивам, живея... Когато живея – сънувам"
  • Благодаря, Стойчо! Дори и да си роден в пустинята, може да носиш морето в себе си. За духовните измерения няма граници и разстояния.
  • Песенни и лични мотиви, на брега на морето живеят тук...
    Харесва ми написаното от теб, Мария!
  • Благодаря, Деа.
  • Красота, красота! Голяма!🌹
  • Освен това, ако навсякъде гъмжи от оригиналност и творческа фантазия, както е в нашия сайт /и слава Богу!/, баналността може да изглежда оригинална. Отличава се това, което се среща по-рядко. Но да, всичко има значение! Благодаря и на теб, Радица.
  • Много е красиво!
  • Много добре е станало. Не всичко е въпрос на рими.
  • Благодаря, Деница. Реших да пробвам дали с банални рими като пламък-камък може да се получи нещо въздействащо. Дано да съм успяла.
  • Чудесно е 😊
Предложения
: ??:??