Затвор ли бе това за теб,
затвор ли бе, без глътка въздух.
Една жена се влюби в теб,
затвор ли бе, че те обикна
лудо.
Тя изкачваше стъпало след стъпало,
стъпваше на погрешното,
падаше, изкачваше се пак,
за да се опита да достигне с нежност,
с нежност теб и твоя свят,
но падна в мрак.
И пак...
И пак...
Продължаваше сърцето ù да бие силно,
за теб, за теб и твоя свят,
дори и долу, в онзи мрак.
Затвор ли бе това за твоето сърце,
аз така и не разбах,
не можах с нежност,
с любов към теб
да достигна теб и твоя свят.
По тръпка.
На Николай.
© Ива Всички права запазени