Затвори очи
и сънувай,
аз творя по теб -
ти ликувай,
като тих ветрец
нежно галя,
полудяващо
пак те паля
и неспиращо
се вълнувам,
бреговете ти
изрисувам
и в едно със теб
урагани
ни връхлитат пак,
тъй желани:
Няма свят край нас,
нито време,
само обич с глас
тихо стене...
© Михаил Цветански Всички права запазени