dezi_81 (Деница Христова)
8 15
5.05.2006 г., 10:59 ч.

Завещание 

  Поезия
1299 1 7
Тъй жадна съм за твоите ръце...
Душата ми е като факел в мрака,
разбулван от немирни ветрове
и тишина, в която чакам... чакам...

Не ме пъди от себе си. Недей...
Не ме оставяй вънка пред вратата.
Да зъзна. Да изгарям. Да мълча.
И като изгонено дете да чакам.

Оглеждам се във твоята душа,
там сякаш е замръзнала водата,
вглъбена в себе си - самотна тишина.
Все пак оставам на брега да чакам...

Защото знам, че вътре в теб бушува буря.
Не ме е страх. От тишината по-боли.
Бих искала да разтопя леда...
ако ще се давя, нека да е в твоите води.

Тъй жадна съм за твоите ръце,
а без вода не мога да живея.
Ти по-добре от мене знаеш що е жажда
и как се оцелява в нея.

Само на това не ме учи -
участ мъдра и нелека.
За мен животът е за две души
и е път. А не пътека.

2002

© Деница Христова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??