dezi_81
8 резултата
***
Вълните на необузданоТО
лодки-думички създават,
а вятърът на времето несъществуващо
докосва ги, за да отплават.
Извиват мостове невидими, ...
  689 
Като айсберг, неповярвал в зимата,
насред море, залутал се във думи крайни,
мълча, стаила своите страхове,
усмивки цветни и наивни детски тайни.
Студът ще дойде глух като спасение, ...
  663 
Отплава от нас, Капитане,
натам, накъдето всички ще идем.
Бяхме за маса много приятели.
Днес сме тук неколцина.
До тебе вървяхме и бяхме, ...
  723 
***
* * *
Ще дойда пак със скитащия влак
след толкова безпътни гари,
за да се спра, за да усетя пак
ръцете ти – треперещи и жадни. ...
  1272 
Прощална целувка ли беше това
или целувка на ново начало?
... Все едно е сега,
снегът си вали и всичко е бяло.
А времето сякаш бе спряло за нас - ...
  1490 
Да живеят отъпканите пътеки!
Да живеят теченията, по които се носим!
Защо да вървим срещу вятъра,
щом можем да вървим срещу себе си...
  1482 
Утре ще се чувствам пак дете –
искам с тебе да го споделя -
да съм пак момиче, ти – момче
и да се гоним боси във дъжда.
Утре за ден ще забравя ...
  1593 
Тъй жадна съм за твоите ръце...
Душата ми е като факел в мрака,
разбулван от немирни ветрове
и тишина, в която чакам... чакам...
Не ме пъди от себе си. Недей... ...
  1419 
Предложения
  • Искаш ли хапче поезия и наркотици от мисли...? Озърни се - светът в лудостта се оглежда. Слепец е ви...
  • Как ти беше името, момиче Как ти беше името, момиче?... Не въздишай! Знам, че съм досадна! Знам, че ...
  • Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Още произведения »