Завих се с облак,
нещо ми е хладно.
Придърпах го и се завих.
Одърпан беше,
но такъв ми се е паднал.
Аз с облак
през глава завих се.
Нощта е глуха -
казах й да тръгва.
Тя ми се помайва, не й пука.
А някога ме искаше –
за спътник. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация