Завинаги в моите мисли...
ще превръщаш залеза в утро,
ще оцветяваш в синьо дните
и ще правиш усмивките искрени.
Завинаги дълбоко в душата ми...
ще се смееш и плачеш със мен.
Зад обвивката външна, изкуствена,
ще живеем вътре двамата с теб.
Нереален, измислен, но истински
само за мен, в теб ще търся утеха.
Щом някой нарани ме със думите си,
ще се скрия при теб, в моите мисли...