Когато бяхме ний деца.

Интернетът не бе дори мечта.

Мама и татко сядаха на масата.

Говореха си какво се случва през деня.

Баба и дядо се шегуваха,

разказваха ни за младостта.

Всичко бе по различно,

Бе хубаво и динамично.

Цял ден тичахме на воля.

Играехме на „ ръбче“ и „народна топка“.

Смеехме се до късно вечерта.

Доволни и щастливи- такъв бе деня.

А сега какво се случва.Това не е шега.

Седим си мълчаливо. Пишем си писма.

Чатим денонощно.Там научаваме,

какво се случва с нашите деца.

На масата не сядаме заедно дори.

Не говорим, не споделяме.

В телефона гледаме, клюките четем.

Кой?, Къде?, С кого е бил?

Дори не осъзнаваме.

На какво обричаме собствените си  деца.

Оставени сами, чатят, качват снимки.

Без да знаят кой стои от другата страна.

Нима сме толкова зависими. Явно да.

Щом не можем поглед да откъснем.

Да поиграем вечер със своите деца.

Дори да  поговорим какво се случва през деня.