koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
30.03.2015 г., 0:27 ч.

Завист 

  Поезия » Друга
458 0 9

Отдавна

завиждам на птиците,

които излитат към южни морета

и пак се

завръщат на жиците

над нашите топли зелени полета.

 

Нали

със душата съм птицата,

с която ще литна във радост висока...

Но няма

да видя отново зорницата,

защото аз нямам обратна посока.

 

 

© Никола Апостолов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Наистина е благородна завист.Хареса ми!Видях те в птицата..!
  • Благодаря на всички за посещението, кжментарте и оценките!
    Трогнат съм от вниманието!Благодаря, Мисана!!, за песента.Беше хит навремето!Желая Ви хубава творческа седмица!Поздрави от мен!
  • сви ми се сърцето...
    а стихът е прекрасен... поздрав
    за теб, от сърце..
  • Хубаво!
  • Хубаво стихо,докосващо сетивата!
  • Живота ни - замислящ стих в който намирам вечния стремеж на Икар в човека... Поздрави от мен.
  • Това е благородна завист, която стимулира към полет, макар и еднопосочен.
    Много мъдрост, Ники!
  • Не можем всичкото да имаме едновременно.Сега гледаме зорницата, но нямаме крила, после - обратно на това, а след него, когато ще бъдем в друго измерение...не се знае може и всичко да виждаме тогава едновременно.Божието Слово казва - не е наша работа всичко да знаем.
    Желая ти ведро настроение, живот и здраве и прекрасно семейство!
    Поздрав за оригиналната ти творба - много ми хареса!Лека нощ!
  • Да, ние хората нямаме обратна посока, а само one way ticket, както се пее в песента, с която те поздравявам по случай хубавото стихотворение, Никола!

    https://www.youtube.com/watch?v=7DYA1raD-YY

    Да ти е чудесна и магична новата седмица!
Предложения
: ??:??