Завръщане
Така запомних мама – под лозниците...
Изпращаше ме с топла бяла пита...
С една сълза, стаена под ресниците....
Целуна ме и нищо не попита.
А тате ми подаде стомна с вино –
прегърна ме с ръцете си корави:
„Да ти напомня за дома ти, сине!
Пътеката към него не забравяй!”
Късмета гоних, щастието дирих
и по света се скитах дълго време,
любови и надежди все събирах,
все вярвах и мечтаех вдъхновено.
Навсякъде си носех за утеха
парченцето от мамината пита
Сълзите на лозницата до стряхата –
татковото вино недопито.
Когато се завърнах отдалече,
посрещна ме единствено лозницата.
Тях нямаше ги, нямаше ги вече...
и можех да говоря само с птиците.
Към двата кръста черни гузно свърнах
с маминия залък, с татковото вино.
„Любими мои, ето, аз се върнах,
но няма кой да ми прошепне: „Сине, сине...”
© Нина Чилиянска Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Хубав стих!
-
Съгласна съм с поета. Освен това, в последния куплет, втората строфа също има нужда от промяна. Може би вместо "маминия залък" да стане "парчето пита", или нещо подобно. Извън тези дребни недостатъци, аплодирам! Много зряло стихотворение, много трогателно, с много силни внушения!
-
Поздравления !
-
Браво!!!
-
Разплака ме. Много силно, много познато, като шурнало мляко от вимето на времето...
-
Много силно!Адмирации, Нинче!
-
Браво, Нин!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
