mirkischeto (Мира)
46 2
27.11.2014 г., 7:49 ч.

Завръщане 

  Поезия » Любовна
485 0 2

Внезапно завърнах се, виж ме.

С очи, търсещи навред.

Да, истинска съм, докосни ме.

Застанала съм тук пред теб.

 

Застанала, застинала на място,

притеснена, изчервена - погледни.

Душата издирва пространство,

нетърпение в кръвта ми кипи.

 

Уплаши ме с почудата в очите си,

миг на безвремие, на застой.

Но щом озовах се в ръцете ти,

у мен настани се покой.

 

© Мира Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • В прекрасното ти произведение прозира една дълбока душевност. Дъхът на романтиката ме докосна, Браво!
  • Хубава любовна лирика, Мирела! Среща след раздялата вълнуваща и докосваща, която постепенно води към кулминацията, а това според мен е самият финал или така наречената поанта:
    "Уплаши ме с почудата в очите си,
    миг на безвремие, на застой.
    Но щом озовах се в ръцете ти
    у мене настана покой."
    Поздрав за постигнатата творба и спокойна вечер! И едно голямо 6.
Предложения
: ??:??