slaveja123 (Слава Костадинова)
189 327
28.11.2017 г., 9:07 ч.

Завръщане 

  Поезия » Друга
423 1 9

Пак сме тук

на това странно място,

което е ничия земя.

Ти нарамил си "опасност",

а аз нарамила "тъга".

И всеки своето е стиснал.

Дали да не ги разменим?

И за миг не си помисляме,

че можем от тях да се освободим.

А над главите ни витаят

красиви толкова неща.

Ослепяхме ли? Нима не знаем

да дигнем поглед над света?

Нима сърцата опустяха?

Нима настана мрак и тишина?

Красивите надежди ли умряха?

Кога прогонихме далече любовта?

И сега стоим на това странно място,

което вече е никоя земя.

Ти нарамил си "опасност",

а аз нарамила "тъга".

Подай ръка. Вземи и моята.

Виждаш ли? Живеем пак!

Нека всеки забрави своето

и ще разкъса този черен мрак.

Ще плисне светлина в очите ни

и птици ще се гмурнат в песента.

Достатъчни са две ръце преплетени

и отново ще разцъфне Любовта

© Слава Костадинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??