Аз спрях да пиша, спрях да пуша и тръгнах си със скъсани обуща. По трънливия път на пътеката аз търсих утехата. На какво намерих? Нищо! ... И днес безпътна аз страдалка, в ръка със тази химикалка, завръщам се към теб... О, Музо! ... надянала червена блуза и пиша тъй, както умея, и чувства горки аз пилея. Срещнах аз на кръстопът и Пешовци, и Ивовци, но кът е туй, що дава перото ми горещо и туй, що взимам аз насреща. ... И тоз умря е прегръдките на тая, но това не беше края. О, Музо! Ти го съживи! Видях със моите очи как там коне се гонеха по къра, смъртта ги следваше с сатъра и в тоз великий ураган видях приседнал Твоя стан. Снага ми, толкоз натежала, пристана, търсейки отмала... Тогаз видях те, Музо - вън поседнала на мъхест пън. И вечно аз ще помня туй, това, що дума ми тез три слова: "Свободна чучулига ти бъди и равна като равнината; братувай ти на вси сестри И НА ПОЕЗИЯТА ВЕЧЕН РОБ БЪДИ!!"
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.