Ще се връщам в мислите си там,
където всичко вече е изтляло.
Ще ровя в пепелта, макар да знам,
че въгленчето няма да е цяло.
Ще тръгна боса по опърлена трева,
във пустошта аз пътя да намеря.
Като камбани ще са вашите слова,
които с камъни ще искам да замеря.
Ще има храсти, тръни и бодли,
но аз през тях ще искам да премина.
Ще сложа маска на лицето си, дори
да мислите, че винаги съм неранима. ...