paty (Петя Данаилова)
33 162
10.02.2008 г., 21:56 ч.

завръщане 

  Поезия » Философска
636 0 3

Животът ми бе някак подреден,

умерен в своята цикличност,

след буря следва слънчев ден,

с любов се ражда и успешност.

 

Пътят ми бе някак предвидим.

(нали добро с добро се връща)

И чувстваш се непобедим,

щом свети топлината в къщи.

 

Има бури силни, цели урагани,

за които чувала съм от преди.

И мислех, острова ми ще подмине,

(нали на никого не навредих).

 

*****

 

Небето ниско се снижава.

Затишие и пълен мрак.

Само миг и нищо не остава,

отломки, дъжд и прах.

 

В отломките намерих цвете.

Дъждът изми от мен страха.

Вятърът донесе ми утеха.

Изгрява слънчева дъга.

 

******

Завръщам се по-чиста, бяла

и светло е небето в мен.

Вече знам, че бурите каляват,

че в тъмното се ражда ден.

 

© Петя Данаилова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??