В декемврийското утро небето проплаква.
Свалят траурно вън знамената...
Синовете си майките тъжно оплакват,
натежава от скръб тишината!
Батальонът се връща. А сред белите клони
птици свили гнезда чуруликат.
Крачат в стройни редици мъжете с пагони,
но сълзите в очите им бликат!
Там, далече, остана недолюбила младост!
Сред пустинята, бури извила,
в ситен пясък, затрупал надежди и радост,
топла българска кръв е попила!