Не ме ли помниш? Аз те нарисувах
със чер молив когато бях на пет.
И дълго плодовете ти сънувах
когато моят свят от мене те отне.
Във клоните ти дядо върза люлка.
Не си ли спомняш? В нея аз летях
заслушана във птичите ти звуци.
Далеч от теб, растейки, остарях…
А баба сладостта ти във компоти
затваряше за да е сладка зимата.
Пък аз омазана във крушовите сокове
кръжах край теб и ти измислях име. ...