МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
1025 4128
18.10.2024 г., 9:38 ч.

Завръщане у дома 

  Поезия » Друга
134 0 4

Повика ме нощта по име –

на здрача каза да си иде.

Но някаква тъга незрима

остана – да му се не види!

 

Заспа разцъфналата тетра,

алеите мъгли покриха.

И като в нямо кино – ретро,

дъждец закапа – тихо, тихо.

 

Дори не кимнах на раздяла –

покоят ми навява скука!

Притегля ме стрехата бяла,

където гълъбите гукат.

 

На прага срещна ме тъмата,

а вярата ми – като зрънце.

Просветна лампа над вратата,

а в локвата роди се слънце.

 

  Стихотворението участва в XXI национален конкурс за поезия „Никола Вапцаров“ 2024 на НЧ "Никола Йонков Вапцаров – 1922", София, на тема "Вяра": "...моята вяра, че утре ще бъде живота по-хубав, живота по-мъдър...", и не спечели награда.

 

© Мария Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??