Завръщането на героя

Излязъл от мъглата на вековете тъмни,

написал името си на стената на историята,

през бури свирепи и орди безчет,

Героят винаги се връща у дома.

Знай, застанал на носа на кораб,

той смело ще разсича вълните,

докато не достигне своята цел,

готов да се изправи пред целия свят.

Хора коленичат и се молят

на богове различни, от различни ереси

за спасител, светлина в мрака.

Молитва след молитва те редят,

скрити зад каменни стени, дебели,

и тайно се надявам утрото да видят,

Слънцето да прогони демона зъл

и героят обещан, най-накрая да се появи. 

Битката ще бъде жестока, вижда се това.

Острие срещу острие, поглед срещу поглед,

накрая само един ще оцелее, но

никой не знае кой ще да е той.

Минута сред минута, времето тече.

Часовете се нижат един след друг,

докато накрая главата на врага

не бъде набучена на меча на героя.

И накрая той ще си отиде,

все така мистериозен, както се и появи.

Но ти ще знаеш, че той се е върнал у дома,

носещ слава и почести за хората си.

Пък и съдбата му да е отредила смърт славна,

той пак ще се завърне, обгърнат в почести.

Защото това е съдбата му – да се завърне.

Един герой винаги се връща у дома.