26.08.2023 г., 7:34 ч.  

Спомен 

  Поезия » Друга
353 0 0
Минава бавно есента,
от лятото догаря –
без радост като песента,
латерна що повтаря.
В прозореца една луна
лъчите си изсипа,
погледна ме и в мен позна
един живот във дрипа.
Тогаз заспах и сън видях –
вървях в поле блатисто.
Макар и сам, не чувствах страх,
в душата ми бе чисто. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лъчезар Цонев Всички права запазени

Предложения
: ??:??