2.11.2006 г., 10:46 ч.

Зазидаха ме 

  Поезия
664 0 14
Зазидаха ме! Взеха ми небето. В очите ми за светлото боли. А нощем в моя сън цъфтят лалета и галят босите нозе треви... Не се разлиства пролетта. И птиците сиротни зад стените ми се скитат. За песента им оглушах и тихото по-черно и от мрака в мен долита... И как ли дишах в тази клетка? Тясна е! Усетих го едва сега, когато опитах да отворя пак крилата си и със гласа си да прогоня тишината...


© Йорданка Гецова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??